Кокосовото масло помага при забавени функции на щитовидната жлеза

 

Забавените функции на щитовидната жлеза вероятно са основната причина за затлъстяването при жените. Един от начините да се угояват животни е като се премахне щитовидната жлеза. Наднормено тегло, студени ръце и стъпала, по-ниска температура на тялото, запек, липса на апетит, по-ниско либидо, алергии и хронична умора – това са вероятните резултати от забавените функции на щитовидната жлеза.

Тестове върху животни показват, че лауриновата киселина стимулира повишаването на телесната температура. Това означава, че тя активира щитовидната жлеза и може да е от полза за хората със забавени функции на тази жлеза. Органичното кокосово масло  екстра върджин на Aманпрана е най-богатият източник на лауринова киселина и като резултат повишава нивата на енергията и кара тялото да гори повече калории (термогенен процес).

Кокосовото масло ще помогне на тялото ви да произвежда повече енергия. Йодът от водорасли и упражнения на чист въздух работят ръка за ръка с кокосовото масло и допринасят за по-високата активност на щитовидната жлеза.

Прекомерното използване на соеви продукти, богати на изофлавони, може да забави функциите на щитовидната жлеза. Такъв е резултатът при деца, консумирали големи количества соеви продукти. 30 грама соеви продукти на ден забавят функцията на щитовидна жлеза при някои възрастни. Според д-р Д. Шийан и д-р Д. Дордж изофлавоните в соята (растителни естрогени) могат да потиснат производството на щитовидния хормон (Национален център за токсикологични изследвания).

Проблемите с щитовидната жлеза се срещат по-често в Азия, отколкото в Европа. Консумацията на соя в Япония е средно 30 грама на ден, а в Китай – 10 грама. Така че използвайте соя, но в умерени количества – тя не трябва да е основната ви храна. Соята съдържа също и фитати, което означава, че приемът на минерали в тялото се понижава. Тя съдържа и антитрипсин, който усложнява храносмилането на протеините, както и изофлавони (генистеин и даидзеин), които в малки количества са полезни, но в големи дози могат да забавят функциите на щитовидната жлеза.

Прекомерното използване на лен, ленено масло с добавени ленени частици (неорганично ленено масло), фъстъци и кедрови ядки може да потисне функциите на щитовидната жлеза. Същото действие имат флуоридът и живакът.

Пазете се от прекалено много мононенаситени мастни киселини!

Консумирането на прекалено много мононенаситени мастни киселини потиска производството на хормони от щитовидната жлеза. От 1950 година насам изследванията показват, че наличието на повече мононенаситени мастни киселини ще забави метаболизма и може да причини забавени функции на щитовидната жлеза. Може да се завишат естрогенните нива, а нивата на прогестерон и прегненолон да се занижат. Прекалено многото мононенаситени мастни киселини може да намалят функционирането на енергийните източници в клетките (митохондрията): това става чрез потискане на функцията на някои ензими и натрупването на антиоксиданти като резултат от прекаленото окисляване на податливите мононенаситени мастни киселини. Колкото повече мононенаситени мастни киселини поглъщаме, толкова по-зле ще реагират клетките ни на хормоните на щитовидната жлеза.

Прекалено много холестерол и хомоцистеин

Забавените функции на щитовидната жлеза може да са причината за прекалено високи нива на хомоцистеин в кръвта. Защото забавените й функции означават, че тялото усвоява по-малко витамин В, а натрупването на такъв причинява високи нива на хомоцистеин. Тези нива може да бъдат рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. От 1930 година насам изследователите са наясно, че забавените функции на щитовидната жлеза могат да повишат нивата на холестерол и вие можете да намалите тези нива като активирате щитовидната жлеза. Това е така, защото щитовидната жлеза подтиква холестерола да формира хормони и жлъчни киселини.