От вода до вода има огромна разлика

 

“Водата е нашият най-важен хранителен продукт” – по този въпрос човечеството в наши дни е единодушно. Но различните води могат да имат съвсем различно въздействие върху нашето тяло в зависимост от съдържащите се в тях вещества и степента на чистота. Една вода само привидно прилича на друга.

Съвременната медицина приписва на водата с ниско съдържание на минерали свойството на елиминира метаболитните отпадъчни продукти на организма. Слабо минерализираната вода има висок капацитет за разтваряне. В организма тази вода функционира като гъба с висока всмукателна сила, извеждайки метаболитните отпадъци.

Обществената дискусия за водата в миналото се занимаваше предимно с това какво водата въвежда или не бива да въвежда в човешкото тяло. Имаха се предвид от една страна полезните за здравето минерали, а от друга страна вредните вещества като нитрати, нитрити, тежки метали, бактерии и други. Но тази концепция по мнението на много експерти не е правилната гледна точка, от която трябва да се разглежда водата. Несъмнено водата не бива да съдържа вредни вещества. Водата Лауретана е микробиологично чиста. Тя е с доказани лечебни свойства и без вредни примеси. Но дали все пак минералните вещества във водата са наистина жизнено необходими? Как влияят те на водата по отношение на нейната същинска функция, а именно на транспортно средство в обмяната на веществата?

Другият важен въпрос е: Коя вода е естествена за нас, т.е. предвидена от природата като питейна за човека? Изворните и речните води винаги са слабо минерализирани, а дъждовната вода практически не съдържа минерали. Пиенето на вода с високо минерално съдържание е феномен от последните сто години, след като индустриализацията създаде възможност да се извършват сондажи на големи дълбчини и да се добива вода от разположените там резервоари. Това означава, че не е никак естествено да се пие минерална вода.

Запазването на равновесието между киселинност и алкалност е решаващ фактор за функционирането на нашето тяло. РН-стойностите на нашите телесни течности се движат в много тесен диапазон. Продължителното превишаване на правилната рН-стойност води до така наречената алкалоза, а спадането под правилните стойности води до ацидоза. За запазването на киселинно-алкалното равновесие организмът разполага с редица буферни системи като кръвта, съединителната тъкан и бъбреците. Системите разполагат с необходимите бази и буферни соли, за да не се стигне до увреждане.

Буферните системи могат да се създадат само от вещества, които достигат до нас чрез храната. Ако тяхното количество е недостатъчно, буферните системи не могат да изпълняват функциите си. Последиците от това могат да бъдат фатални. Холистичната медицина локализира причината за много болести на цивилизацията и хроничните заболявания в продължителното нарушение на киселинно-алкалния баланс на организма. Преди всичко хроничната свръхкиселинност, която води до така наречената латентна ацидоза, изглежда засяга много хора в наши дни.